Еторе е роден в истинско артистично семейство - баща му Карло Бугати е изключително надарен художник и дизайнер на мебели. Най-младият син на Карло свързва много бързо механиката с изкуството и едва 19-годишен прави собствен дизайн за автомобил, който печели златен медал на панаира в Милано през 1901 г. Разработката става собственост на барон Дитрих от Нидерборн, Елзас. Това става точно в периода, когато младият Бугати вече работи за някои от първите производители на автомобили в страната. Баронът го поканва в Елзас за да направи цяла серия автомобили, станали известни под името De Dietrch-Bugatti.
Така Бугати си създава много сериозно име и през 1904 г. се присъединява към Емил Матиз, за когото разработва 4-цилиндровия Hermes. Малко по-късно, вече 25-годишен, става главен инженер в Deutz Company. Работата му в германската фирма е важна за него, защото там разбира, че успешно може да се справя и сам.
През 1910 г. стартира собствената си компания, като прави колите с в Молсхайм, Елзас, която е германска провинция, когато започва и френска 30 години по-късно, когато се разделя с бизнеса. Първата му кола е с четирицилиндров двигател с ходов обем 1400 куб.см и дебютът й е на автомобилното изложение в Париж през 1910 г. Колата е изключително лека и същевременно много пъргава. Първоначалните пет автомобила са последвани от пълно серийно производство на автомобили, които веднага намират много добър прием на пазара.
Независимо от артистичният си подход при направата на колите Еторе е и изключителен инженер. Най-големият му принос към съвременната автомобилна индустрия е откриването и прилагането на модулния принцип в инженерството. Всеки модел на Бугати е правен не сам за себе си, с индивидулна конструкция, а в него са използвани възли и детайли от други модели на конструктора. Дори само този подход и начин на работа доказва личният гений на твореца.
Разработката на Еторе с по три клапана на цилиндър, задвижвани от единичен разпределителен вал се използва, както в четирицилиндровите, така в осемцилиндровите конфигурации на неговите модели. Всъщност осемцилиндровият му двигател е комбинация от два четирицилиндрови, вързани на обща кутия на коляновия вал, принцип приложен с не по-малък успех десетилетия по-късно при W-образните двигатели на Volkswagen, наложени от Фердинанд Пиех.
Всяка трансмисия и вал са били взаимозаменияеми между състезателните и обикновенните коли за продажба. Само поставянето на фарове и брони веднага правело "бегачките" пригодни за ежедневна употреба. Използването от конструктора на принципа на общите платформи за пръв път в света прави бизнеса на фирмата печеливш в периода между двете световни войни. Само един конкретен факт за инженерното майсторство на Еторе - през 1914 г. Бугати е първият конструктор, който прави автомобил с по четири клапана на цилиндър в света и го вкарва в серийно производство.
Името Бугати е неразривно свързано със спорта. През 1921 г. отбор от пет автомобила на фирмата стартира във Voiturette GP на Бреша и на финала първите четири места са окупирани от тях. Естествено следва вълна от поръчки за модела "Brescia", който завоюва репутация на автомобил за частници - достъпен почти за всеки автоманиак и с достатъчно качества за да се опълчва на "заводските" автомобили. Секретът е че Бугати прави спортни и пистови автомобили на индустриална основа, което му позволява да ги предлага на разумни цени. Дори GP-моделите му са правени серийно и по нищо не отстъпват на единично направените специално за състезанията коли на конкуренцията.
През 1924 г. Бугати прави автомобил, който го превръща в легенда - Bugatti Type 35. Успехът не идва веднага при колата, но тя става по това време най-успешният и важен за историята състезателен автомобил, най-вече поради леката си и ефикасна конструкция, както и заради чисто функционалния дизайн на купето. В двулитровия модели 35С и 2,3-литровия 35В Еторе монтира компресорно захранване. От 1927 до 1931 г. сините състезателни бугати доминират по състезателните трасета и доказват, че са сред най-успешните в историята. Френският пилот Рене Драйфус споделя тогава:" Можеш да поставиш където искаш колата на пътя, независимо от скоростта. Държането на пътя е фантастично...прецизността на волана е наистина фантастична!" Общо са направени около 400 автомобила Type 35 и са карани от "армия" пилоти - по принцип пълни аматьори, някои станали по-късно звезди като Драйфус, Гровър и Широн. В "сметката" на марката са записани 1850 победи.
Интересното е и друго - Бугати не робувал особенно на модата - дори когато всички други използвали хидравличен привод на спирачките, той продължавал да използва за целта стоманени жици. Когато един от клиентите го запитал защо, отговорът бил: "Аз правя колите си да вървят, а не да спират!"
Не толкова бил успешен опитът да се прехвърли успехът на леките състезателни автомобили на фирмата към луксозните й големи коли. Опитът му да прави екзотични, луксозни и големи автомобили пропаднал. 11-литровият Bugatti Royale тогава изобщо не привлякъл купувачите. 16-цилиндровият му състезателен автомобил също не се представил добре. Моделът Grand Touring от 1930 г. тръгнал едва след като синът му Жан му направил изключително екстравагантно купе.
Еторе Бугати е затворен след края на войната по обвинение за сътрудничество с нацистите. Но когато умира през 1947 г. в Париж в света остават 7950 автомобила, за всеки от които ако случайно попадне в днес продажбена листа, стартовата цена е винаги в диапазона 650 000 - 1,2 милиона долара. Кралят на пицата Том Монаган продаде преди няколко години своя Bugatti Royale за скромната сума от 10 милиона долара.
Източник:Аутопрес
